Пусти, празни редове
Вкаменяващи се устни
Сърце пречупено на две
Заминаващи си чувства
Тишина, която реже с нож
очакването на словата
Не идват думите обаче,
остава тишината...
Разделят се посоките
и все повече ще се разделят
Но очите ни понякога
ще се потърсят и ще се намерят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up