4.02.2014 г., 9:38

Не обещавам

826 0 16

 

 

 

          Искаш да те забравя?

          Как да забравя, че след

                  залез слънцето изгрява?

          Искаш да те оставя?

          Трябва да помисля -

          дали съм жив или измислен?

          Да, залязвам! Но с теб

                 изгрявам и съм жизнен ...

          Искаш да замълча?

          Та аз в мълчание съм зазидан,

               около мен е такава тишина ...

          Да не те обичам?

          Виж, това не се обещава!

                 Обичта е живот и смисъл ...!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...