12.11.2010 г., 0:06

Не обичай мен

800 0 8

Не обичай мен


Не можеш да ме разбереш.
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.

Няма  да  разбереш, ако
не обуеш обувките ми
и се разходиш с тях по света.
Чак тогава ще се научиш

да не обичаш мен - а живота.
Аз съм в него, там някъде, някоя
и ще дойда самичка до теб,
както идва мечтана гостенка...

Не обичай мен, не обичай себе си,
а обичай  най-много живота.
Ние сме само негови гости.


Lidis
08.11.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро, много човешко, истински житейско и човеколюбиво! Лидия, продължаваш да ме радваш с поезията си!
  • До dragon,ivanleko91,robert

    Щастието е мое,че харесахте любимият ми стих!
    С МНОГО ЛЮБОВ КЪМ ВАС LIDIS
  • ...Няма да разбереш, ако
    не обуеш обувките ми
    и се разходиш с тях по света.
    Чак тогава ще се научиш

    да не обичаш мен - а живота....


    Много точно си го формулирала!

    Поздрави!!!


  • Това е много хубаво!
    Впечатляващо си дошла!
    Поздравления!
  • харесах

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...