Не можеш да ме разбереш.
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.
Няма да разбереш, ако
не обуеш обувките ми
и се разходиш с тях по света.
Чак тогава ще се научиш
да не обичаш мен - а живота.
Аз съм в него, там някъде, някоя
и ще дойда самичка до теб,
както идва мечтана гостенка...
Не обичай мен, не обичай себе си,
а обичай най-много живота.
Ние сме само негови гости.
Lidis
08.11.2010
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
