Не обичам тъгата
Усмивка даже да е на устата ми,
там вътре нещо ме яде трагично.
Там в клетките ми скрита е тъгата.
Износвам си я трудно, като бебе.
Отглеждам я и тя до мене расне.
Не я обичам, но ми е потребна,
макар понякога да е опасна.
Опитвам се да я зарежа тайно.
Открива ме и все след мене тича.
Единственото мое чувство трайно
е тя. Уви, тъгата ме обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
