7 nov 2007, 12:00

Не обичам тъгата 

  Poesía
890 0 23
                             А тъжно ми е, древно, генетично.

                            Усмивка даже да е на устата ми,

                            там вътре нещо ме яде трагично.

                            Там в клетките ми скрита е тъгата.

                            Износвам си я трудно, като бебе.

                            Отглеждам я и тя до мене расне.

                            Не я обичам, но ми е потребна,

                            макар понякога да е опасна.

                            Опитвам се да я зарежа тайно.

                            Открива ме и все след мене тича.

                            Единственото мое чувство трайно

                            е тя. Уви, тъгата ме обича.

                           

                           

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??