Не обичам тъгата

Poetry

1K 0 23

А тъжно ми е, древно, генетично.

Усмивка даже да е на устата ми,

там вътре нещо ме яде трагично.

Там в клетките ми скрита е тъгата.

Износвам си я трудно, като бебе.

Отглеждам я и тя до мене расне.

Не я обичам, но ми е потребна,

макар понякога да е опасна.

Опитвам се да я зарежа тайно.

Открива ме и все след мене тича.

Единственото мое чувство трайно

е тя. Уви, тъгата ме обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Търсеща (Обичаща)

Страхотно!

2007-12-09T18:32:12+02:00
Gal (Дъга Есенна)

понякога тъгата ни е приятел, който викаме,когато имаме нужда от него. Самички. Той идва и ни прави компания. А после си тръгва тихо...
Поздравления за стиха!

2007-11-08T14:27:55+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Разбирам те без думи, сякаш
четеш ми мислите от разстояние.
Необходимо зло е днес тъгата-
единствена житейска трайност...

2007-11-07T21:10:11+02:00
Индиана (Криси)

И ние те ОБИЧАМЕ!!! Страхотно, Валя!

2007-11-07T18:21:52+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Браво! Поздравления!

2007-11-07T17:34:09+02:00