Не ограбвайте живота
Не ограбвайте живота
Колко живота има човека?
Колко е тъжно да караш полека?!
Колко е глупаво, колко е смешно
да си мислим, че имаме няколко века!
И мислим на дребно, и то много често,
и често си мислим, че ние сме честни,
упрекваме другите, а в същото време
усещаме, че в душите сме станали тесни!
И в кутийка кибритена дори се побира
душата лъжлива, душата гротеска.
Умираме бавно - всеки ден от живота.
Умираме живи. Умираме днеска!
Умираме рано, погребват ни късно
и вярата липсва, омразата лъсва!
Живота си бавно погубваме, хора!
И той си отива, от нас се откъсва.
Недейте, приятели... Живейте живота!
Та той ни е заем. Та той ни очаква
зад ъгъла на някоя порутена сграда,
като красива девойка любов да дарява.
И тръпне в очакване да срещне човека,
и тръпне да бъде живян, но не и полека.
Той иска да страда, той иска да люби,
той иска докрай да е с нас, но не и во века!
Не ограбвайте своя живот, мили хора.
Като жребец го яхнете, препускайте бясно
към хоризонта напред. Навред из простора...
Животът е наш. Това да е ясно!!!
И когато след време смъртта ни докосне
по нашето съсухрено, отпаднало рамо,
за ръка да я хванем и да тръгнем със нея
с подарък последен от нас - усмивката само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
