13.10.2009 г., 21:35

Не осъзнаваме...

926 0 3

Малко пъти ние виждаме

колко грешни сме и "зли".

Малко пъти осъзнаваме,

че можем болка някому да причиним.

 

Често, без да мислим, казваме

неща ужасни и дори

сами не разгадаваме,

че насреща някой го боли.

 

Много пъти ние огорчаваме

хора - най-близки и добри,

а вървим до лицемери

и им даваме незаслужено доверие.

 

Изричаме неща - не знаем

как нещастни са дори

хората, които нагрубяваме -

и дори тогава, в най-трудните моменти

рамото им ни крепи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...