13 окт. 2009 г., 21:35

Не осъзнаваме...

929 0 3

Малко пъти ние виждаме

колко грешни сме и "зли".

Малко пъти осъзнаваме,

че можем болка някому да причиним.

 

Често, без да мислим, казваме

неща ужасни и дори

сами не разгадаваме,

че насреща някой го боли.

 

Много пъти ние огорчаваме

хора - най-близки и добри,

а вървим до лицемери

и им даваме незаслужено доверие.

 

Изричаме неща - не знаем

как нещастни са дори

хората, които нагрубяваме -

и дори тогава, в най-трудните моменти

рамото им ни крепи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Буюклиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...