Малко пъти ние виждаме
колко грешни сме и "зли".
Малко пъти осъзнаваме,
че можем болка някому да причиним.
Често, без да мислим, казваме
неща ужасни и дори
сами не разгадаваме,
че насреща някой го боли.
Много пъти ние огорчаваме
хора - най-близки и добри,
а вървим до лицемери
и им даваме незаслужено доверие.
Изричаме неща - не знаем
как нещастни са дори
хората, които нагрубяваме -
и дори тогава, в най-трудните моменти
рамото им ни крепи!
© Марина Буюклиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
