Сърцето ме боли!!!
Сърцето ме боли
за всички нас, Българийо!!!
За всички нас,
децата твои...
И кой кого забрави по-напред, те питам аз?!?
Не!!! Отговор не ща!!!
И моите деца
научих да са горди от това,
че българи са.
Горди, да...
но с миналото.
Настоящето е срам,
а бъдещето е илюзия.
Защо и как
допусна ти това?!?
Кажи ми как допусна да се случи?!?
Ний пак сме роби, роби на света...
Животът ни – по-лош от кучешки.
© Яница Ботева Всички права запазени