Не отваряй врата, която не можеш да затвориш...
Врата, но не е като всички други,
така примамлива и обещаваща път към рая..
Врата, която истинска е, но залъгва,
зад нея е скрита най-прекрасната стая...
И имаш право само веднъж да я отвориш,
а знаеш всичко на този свят има цена,
разумът те спира, а сърцето ти говори,
не иска да умре без да види тази красота...
Отваряш я и ето всичко е прекрасно,
най-хубавите дни в живота ти са в тази стая,
изгаряш от щастие, смееш се гласно,
но изобщо не помисли, че все някога идва края...
И че от стаята на мечтите ти ще трябва да си тръгнеш
и да забравиш всичко хубаво и истинско видяно там,
не може да вземеш нищо, нито да се обърнеш,
а ще се върнеш ли някога отново в нея – не знам...
И цял живот живота си ти ще сравняваш,
с тези чудни дни прекарани зад тази врата,
Ще те боли, ще страдаш и ще се надяваш
и животът ти ще мине в това...
Отворил я веднъж, не може нищо повече да сториш,
оставаш роб на спомена, на болката и любовта,
Затова не отваряй врата, която не може да затвориш,
защото завинаги залоства ти сърцето и ума...
28.07.2016
© Радослава Михайлова Всички права запазени