27.10.2016 г., 11:16

Не отваряй врата, която не можеш да затвориш...

527 1 0

Не отваряй врата, която не можеш да затвориш...

 

Врата, но не е като всички други,

така примамлива и обещаваща път към рая..

Врата, която истинска е, но залъгва,

зад нея е скрита най-прекрасната стая...

 

И имаш право само веднъж да я отвориш,

а знаеш всичко на този свят има цена,

разумът те спира, а сърцето ти говори,

не иска да умре без да види тази красота...

 

Отваряш я и ето всичко е прекрасно,

най-хубавите дни в живота ти са в тази стая,

изгаряш от щастие, смееш се гласно,

но изобщо не помисли, че все някога идва края...

 

И че от стаята на мечтите ти ще трябва да си тръгнеш

и да забравиш всичко хубаво и истинско видяно там,

не може да вземеш нищо, нито да се обърнеш,

а ще се върнеш ли някога отново в нея – не знам...

 

И цял живот живота си ти ще сравняваш,

с тези чудни дни прекарани зад тази врата,

Ще те боли, ще страдаш и ще се надяваш

и животът ти ще мине в това...

 

Отворил я веднъж, не може нищо повече да сториш,

оставаш роб на спомена, на болката и любовта,

Затова не отваряй врата, която не може да затвориш,

защото завинаги залоства ти сърцето и ума...

 

28.07.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...