13.11.2008 г., 8:24 ч.

Не питай 

  Поезия » Любовна
879 0 32

                  Не питай


В миг топъл нима се разказва,
колко много жени си обичал,
ти не питай - не бих те наказал -
и в съня си на тебе се вричам!...

Тъй отдавна забравата скри ги,
тленна прах след сълзите-порои,
строфи жълти по старите книги.
Аз и ти - след потопа - и Ной!...

С две ръце и душа прикови ме,
нека минат хиляда лета,
даже принца - при теб появил се,
не ще те целуне сега!...

Не умирай в Любови от минало,
нито в нечия чужда вина,
тъй решила и тъй си обичала -
ето тук съм - Любов е света!...







© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??