Не питай
В миг топъл нима се разказва,
колко много жени си обичал,
ти не питай - не бих те наказал -
и в съня си на тебе се вричам!...
Тъй отдавна забравата скри ги,
тленна прах след сълзите-порои,
строфи жълти по старите книги.
Аз и ти - след потопа - и Ной!...
С две ръце и душа прикови ме,
нека минат хиляда лета,
даже принца - при теб появил се,
не ще те целуне сега!...
Не умирай в Любови от минало,
нито в нечия чужда вина,
тъй решила и тъй си обичала -
ето тук съм - Любов е света!...
© Таня Георгиева Всички права запазени