Не по твоя вина си заминах.
Не по твоя вина си мълчах.
Ти си моят некръвен роднина.
Аз съм твоят отдавнашен смях.
Ти мълчиш.
Не мълчи!
Говори ми!
Та дори после пак да те няма.
Имах нужда от моите зими.
Имах нужда от няколко камъка.
Не по твоя вина си отидох...
Но щом стъпих на моите камъни,
аз видях в теб вина и обида.
И желязна врата.
И ограда.
Днес сънувах желязна врата.
И се чувствах безпомощна.
Малка.
Със последната капка вина,
нарисувай ми ключ!
И ключалка.
© Елена Биларева Всички права запазени
която от въпроси не зараства.
Поздравления!