„Когато отиваш там при другия“ ти,
завинаги негова недей остани,
понявга се върни
и благо ми пусни,
че без „теб съм само тъжна сянка“
и ме хич не лови даже дрямка.
Жестокост любовна
надхвърля побойна.
Прясно бабче,
красно жабче,
жарко ела кебапче
вместо горчиво хапче.
Не си спомням забравих какво
и забравих спомням си какво.
© Венко Василкин Всички права запазени