tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
24.05.2011 г., 23:22 ч.

(Не)прикачена душа 

  Поезия » Любовна
922 0 13

Като с кука към теб прикачена,
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.

Плисвам обич, когато усетя
светлината в искрящи очи,
но заключвам душата смутена,
тъмнина щом се там възцари.

По детински лудувам на воля,
щом отпия от извор студен,
и играя измислена роля
със облака...  в сивия ден.

Като кука, към теб прикачена,
е душата, зависим бокал.
Щом прелее  с любов, вдъхновена
ще изтръгна пирона без жал.

И тогава... по-волна от птица,
пак свободна до теб ще летя.
Прикачена, не!... Не и в тъмница,
ще възпявам за нас любовта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??