Като с кука към теб прикачена,
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.
Плисвам обич, когато усетя
светлината в искрящи очи,
но заключвам душата смутена,
тъмнина щом се там възцари.
По детински лудувам на воля,
щом отпия от извор студен,
и играя измислена роля
със облака... в сивия ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация