(Не)прикачена душа
Като с кука към теб прикачена,
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.
Плисвам обич, когато усетя
светлината в искрящи очи,
но заключвам душата смутена,
тъмнина щом се там възцари.
По детински лудувам на воля,
щом отпия от извор студен,
и играя измислена роля
със облака... в сивия ден.
Като кука, към теб прикачена,
е душата, зависим бокал.
Щом прелее с любов, вдъхновена
ще изтръгна пирона без жал.
И тогава... по-волна от птица,
пак свободна до теб ще летя.
Прикачена, не!... Не и в тъмница,
ще възпявам за нас любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
