24.07.2009 г., 11:00

Не ранима

817 0 1

Целуни ме нежно в съня

и погали ти моята коса!

В нощта ми слънце да изгрее,

нека славей весело запее!

Не ранимо нека бъде моето сърце,

и пресъхнали - моите очи!

Да не може рани да болят

и в океан да плувам без път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пресъхнали очи... не, а сълзите от радостта и щастието с какво ще се проливат? Нераними са само мъртвите сърца.
    6 за началото на стихотворението.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...