dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
14.06.2011 г., 20:25 ч.

(Не)Равновесно 

  Поезия » Друга
1029 0 8


Искаш ли да си премерим болките,

ризите и ударите вляво,

общите усмивки? Само колкото

разберем дали е оцеляло

 

малкото ни нужно за разбиране,

бялата надежда да летиме

с някакво хвърчило, прах събирало,

преди с тебе  да му вдъхнем име?

 

Искаш ли? Започваме ли? Лесно е.

Твоето отдясно. Мойто – вляво.

Принцът, онзи мъничкият, (честно е!)

е за теб. Аз справям се и с дявол.

 

Пиша го наново, знаеш - мога го.

Даже и с принцесите успявам.

Ако искаш, да делим тревогите.

Все ти ги пестих. И си признавам.

 

Нека да премерим. И зачеркваме

колкото ни трябваше да помним.

Обичта тежи еднакво в черквите,

ала не и в две различни стомни.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога много тежи....
  • Уникална си, Дарче*!
  • "Обичта тежи еднакво в черквите,
    ала не и в две различни стомни."
    Ех, Даре!
    Така е, в началото на романа "Ана Каренина" го пише и самият Толстой
  • Зареди ме с енергия този стих. Много, много добър!
  • Поздравявам те. За финала... А и за всичко останало.
  • !!!
  • Хареса ми!Обичта тежи еднакво в черквите,


    ала не и в две различни стомни.

  • нали знаеш, че всички са еднакво щастливи и различно нещастни.
Предложения
: ??:??