Искаш ли да си премерим болките,
ризите и ударите вляво,
общите усмивки? Само колкото
разберем дали е оцеляло
малкото ни нужно за разбиране,
бялата надежда да летиме
с някакво хвърчило, прах събирало,
преди с тебе да му вдъхнем име?
Искаш ли? Започваме ли? Лесно е.
Твоето отдясно. Мойто – вляво.
Принцът, онзи мъничкият, (честно е!)
е за теб. Аз справям се и с дявол. ...