(Не)Равновесно
Искаш ли да си премерим болките,
ризите и ударите вляво,
общите усмивки? Само колкото
разберем дали е оцеляло
малкото ни нужно за разбиране,
бялата надежда да летиме
с някакво хвърчило, прах събирало,
преди с тебе да му вдъхнем име?
Искаш ли? Започваме ли? Лесно е.
Твоето отдясно. Мойто – вляво.
Принцът, онзи мъничкият, (честно е!)
е за теб. Аз справям се и с дявол.
Пиша го наново, знаеш - мога го.
Даже и с принцесите успявам.
Ако искаш, да делим тревогите.
Все ти ги пестих. И си признавам.
Нека да премерим. И зачеркваме
колкото ни трябваше да помним.
Обичта тежи еднакво в черквите,
ала не и в две различни стомни.
© Дарина Дечева All rights reserved.
