10.08.2011 г., 9:26

Не разбра

953 0 1

Не разбра

Ти така и не разбра, че съм Жена, която

ЗНАЕ СВОЯТА ЦЕНА!!!

На Любовта аз себе си без страх отдавам,

но Никого и Никога... за нея Аз НЕ МОЛЯ!!!

Ти така и не разбра, че съм Жена,

която знае своята цена!!!

Приличам ли на Просякиня... А???

О... как Грешиш:):):)!!!

Човек не Моли и не Проси за това...

Което най-достойно ЗАСЛУЖАВА!!!

Ти така и не разбра, че съм Жена,

която има Гордост и Достойнство!!!

Дори до Болка да Обичам...

Потъпчеш ли ги...

АЗ ОТЛИТАМ!!!

Дойдох при тебе Чиста и Почтена,

а ти с Лъжите си ме Омърси!!!

Под Водопада от Сълзите си ще мина...

и ще Отмия всяка Мръсотия Твоя...

И тъй, както Дойдох...

От Теб, Завинаги ще си Отида АЗ!!!

Ти така и не разбра, че съм Жена...

която Знае своята Цена!!!

Затуй сега от Теб...

Агонията своя Аз ще Скрия,

не ще ти позволя да видиш... моята Тъга!!!

Защото, Знай... Не Заслужаваш Ти,

дори Една Сълза... Отронена от моите очи...

ЗА ТЕБ!!!

Не се Страхувам АЗ от Самотата...

щом даже С теб... Живея с НЕЯ!!!

А ти си остани все същият Страхливец...

Живей във Собствената си Лъжа!

Но някой ден... Помни...

Затворен между четири стени,

останал сам със Себе си...

От дълбините на Сърцето ти -

Аз ще Изплувам...

и Ти ще Закрещиш от Болка, ОСЪЗНАВАЙКИ....

Какво си Имал, но от СТРАХ... ЗАГУБИ!!!

Разбрал си моята Цена???

НО КЪСНО...

АЗ ТИ КАЗАХ... СБОГОМ!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...