4.09.2007 г., 9:25 ч.

Не разплаквай сълзите ми (поискай ме пак) 

  Поезия
756 0 6
Не разплаквай сълзите ми.
Те пре-много за тебе плакаха.
Не показвай ми истини.
Те от теб отдавна избягаха...

Не разплаквай сълзите ми.
Ледени струни са, пред манастирска врата.
Не блудствай с мечтите ми.
Красиви са прекалено за тебе, усмивка ми носят,
на теб самота...


Отмини ме, като непознат, далечен познат.
Ръка не подавай, моята няма да имаш.
Просто усмивка и толкоз... без обрати...
Спри се, преди аз да те спирам...

Не ме пожелавай с очи.
Не докосвай ме с мисли.
Отмини ме, тоя път теб излъжи,
не искай пориви чисти...

И не разплаквай сълзите ми.
Моля те, здравей без думи кажи.
Не вземай насила тъгите ми,
без туй за теб са неизстинали... замълчи!

Но все пак малко ме поискай.
С очи ме погали. За секунда само,
стотната от нея изстискай...
Да ме видиш отново приказна,
като видение нямо...

Но не разплаквай сълзите ми.
Те оплакаха те вече.
С трясък не нахлувай в мечтите ми...
Те отмечатаха те, когато бе далече...

Поискай ме малко, да видя за миг следата,
После отмини ме, ала както никога се обърни,
Не преселвай с тебе душата,
отмини, но ме поискай и пак, както винаги, замълчи...






© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??