Моля те, не рови !
В зарастващата рана.
Тя вече не кърви,
тъничка коричка хвана.
По - леко е сега.
Само болестта напира.
По често се усмихвам
Спомена, ветрец завихря.
Любовта ти мила,
ме правеше щастлива.
Болестта коварна сила,
слънцето деня огрява..
Приятел ще бъде,
на хората без злоба
и пак ще съм богата
на човешката любов.
© Елена Всички права запазени