18.01.2009 г., 12:45

Не ровичкай, човече

674 0 6
Не ровичкай, човече,
в раната - прясна е,
тъкмо зараства.
А е дълъг процесът
и много болеше,
дълго близах я раната,
докато срастне.
Не набърквай дълбоко.
Защо ти е? Можеш ли
да помогнеш?
Или просто се радваш,
че има и други,
дето страдат,
някои - даже повече.
Не ровичкай, човече,
в гроба пресен,
не изравяй мъртвеца
- тъкмо съм го заровила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...