Апостолиция (Ели Лозанова) Апостолиция (Ели Лозанова)
3 96
Jan 18, 2009, 12:45 PM

Не ровичкай, човече

  Poetry
676 0 6
Не ровичкай, човече,
в раната - прясна е,
тъкмо зараства.
А е дълъг процесът
и много болеше,
дълго близах я раната,
докато срастне.
Не набърквай дълбоко.
Защо ти е? Можеш ли
да помогнеш?
Или просто се радваш,
че има и други,
дето страдат,
някои - даже повече.
Не ровичкай, човече,
в гроба пресен,
не изравяй мъртвеца
- тъкмо съм го заровила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0