Апостолиция (Ели Лозанова) Апостолиция (Ели Лозанова)
3 96
Jan 18, 2009, 12:45 PM

Не ровичкай, човече

  Poetry
675 0 6
Не ровичкай, човече,
в раната - прясна е,
тъкмо зараства.
А е дълъг процесът
и много болеше,
дълго близах я раната,
докато срастне.
Не набърквай дълбоко.
Защо ти е? Можеш ли
да помогнеш?
Или просто се радваш,
че има и други,
дето страдат,
някои - даже повече.
Не ровичкай, човече,
в гроба пресен,
не изравяй мъртвеца
- тъкмо съм го заровила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0