Не са ли твоите зеници огледало

невинно и тъй чисто, отразили

моя топъл трепет; и огън само.

Не е ли туй – което виждам, че блести?

Пек покрива теб, и благост носи есента,

снежинка падне – цвят смирен и лед по теб

разкрие свойта снежно-бяла красота.

Пък сетне ароматен цъфне минзухар

в твоите зеници-огледало. Не са ли

тъй по-цветни времената – щом те теб

винаги крася с плам, цветя и кристали – всеки сезон,

та свойта усмивка да виждам у теб?