Jan 12, 2025, 9:35 PM

Не са ли твоите зеници огледало

  Poetry » Love
634 1 0

 

Не са ли твоите зеници огледало

невинно и тъй чисто, отразили

моя топъл трепет; и огън само.

Не е ли туй – което виждам, че блести?

Пек покрива теб, и благост носи есента,

снежинка падне – цвят смирен и лед по теб

разкрие свойта снежно-бяла красота.

Пък сетне ароматен цъфне минзухар

в твоите зеници-огледало. Не са ли

тъй по-цветни времената – щом те теб

винаги крася с плам, цветя и кристали – всеки сезон,

та свойта усмивка да виждам у теб?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Хамбарлийски All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...