29.04.2018 г., 1:33

Несбъдната

556 0 2

 Несбъдната

Не искам нищо друго
само глава да склоня на твоето рамо.
Искам в скута ти да заспя,
да усетя твоите длани горещи,
а ти да докоснеш моите сълзи.
И пея и плача за нашата обич.
За една изгубена любов тъгувам.
Само тръпки по меня лазят.
Аз чувствам сърцето ти плаче
и тишината говори за чувствата,
докоснали твоето и моето сърце.
Есента дойде и капят жълтите листа,
ослани се и моята душа,
тъга ме понася във времето,
несбъдната остана моята мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...