Не се кръстя (Здравей и Сбогом)
110
0
2
Здравей, предвечност необятна,
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна,
изпращам те със черни пръсти,
обречен на тъга неверна,
изгубен съм… и не се кръстя.
Здравей и сбогом. За последно
с внезапен удар покосѝ ме,
дарѝ ме днес на мрака – бездна,
и после грешките прости ми.
Едно те моля – щом ще тръгваш,
тръгни сега! Хвърли цветята!
От жал със пръст не ме поръсвай,
отивай си. Палѝ земята…
4.XII.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
