10 дек. 2025 г., 10:43

Не се кръстя (Здравей и Сбогом)

81 0 2

Здравей, предвечност необятна, 

как твоите очи са тъжни!

Мълчиш – да, в спомените няма 

една усмивка с обич пълна.

 

И сбогом, ти, душа надземна, 

изпращам те със черни пръсти, 

обречен на тъга неверна, 

изгубен съм… и не се кръстя.

 

Здравей и сбогом. За последно

с внезапен удар покосѝ ме,     

дарѝ ме днес на мрака – бездна,

и после грешките прости ми.

 

Едно те моля – щом ще тръгваш, 

тръгни сега! Хвърли цветята! 

От жал със пръст не ме поръсвай,  

отивай си. Палѝ земята… 

 

4.XII.2025

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Велинов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря. : )
  • Доста мрачно звучи, надявам се написването на тези думи да извадило част от болката и на нейно място да е останала някаква светлина...Пожелавам утре да е един нюанс по светло!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...