Не се кръстя (Здравей и Сбогом)
Здравей, предвечност необятна,
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна,
изпращам те със черни пръсти,
обречен на тъга неверна,
изгубен съм… и не се кръстя.
Здравей и сбогом. За последно
с внезапен удар покосѝ ме,
дарѝ ме днес на мрака – бездна,
и после грешките прости ми.
Едно те моля – щом ще тръгваш,
тръгни сега! Хвърли цветята!
От жал със пръст не ме поръсвай,
отивай си. Палѝ земята…
4.XII.2025
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Велинов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ