29.09.2009 г., 22:29

Не се наситих

1.4K 0 3

Не се наситих грешно да те искам,

в икона свята да те пресъздам,

и всеки ден, по–истинска и чиста,

да влизаш в поетичния ми храм!

 

Видение, жена или молитва,

греховна обич, свян и свобода –

за тебе до Всемира се допитвам

и търся недокосната следа!

 

Животът ни гадателка е сляпа –

в единствен образ да се прероди

последната богиня на земята,

защото знам – това си ти!

 

И може ли съдбата да излъже –

да има куп измамни небеса –

щом любовта към теб ще ме привърже

и заедно ще срещнем вечността!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...