Sep 29, 2009, 10:29 PM

Не се наситих

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Не се наситих грешно да те искам,

в икона свята да те пресъздам,

и всеки ден, по–истинска и чиста,

да влизаш в поетичния ми храм!

 

Видение, жена или молитва,

греховна обич, свян и свобода –

за тебе до Всемира се допитвам

и търся недокосната следа!

 

Животът ни гадателка е сляпа –

в единствен образ да се прероди

последната богиня на земята,

защото знам – това си ти!

 

И може ли съдбата да излъже –

да има куп измамни небеса –

щом любовта към теб ще ме привърже

и заедно ще срещнем вечността!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...