19.11.2021 г., 14:52

Не се научих

1.8K 2 5

Не се научих никога да искам.
Вземах само колкото ми дават.
А заслуженото трупаше се с лихви,
но и тях без вересия опрощавах.

Не се научих никога да моля.
От никого не търсех помощ.
Радвах се на дребно като просяк,
спасявах се сама и както мога.

Не се научих никога на вяра.
Дори и в себе си не мога да повярвам.
Сляпо доверявах се на глупави измами,
но и никога не се научих да съм слаба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...