Не се научих никога да искам.
Вземах само колкото ми дават.
А заслуженото трупаше се с лихви,
но и тях без вересия опрощавах.
Не се научих никога да моля.
От никого не търсех помощ.
Радвах се на дребно като просяк,
спасявах се сама и както мога.
Не се научих никога на вяра.
Дори и в себе си не мога да повярвам.
Сляпо доверявах се на глупави измами,
но и никога не се научих да съм слаба.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
