25.02.2015 г., 10:19

Не се научиха да ме обичат

602 0 5

Не се научиха да ме обичат и да ме ценят както мисля, че заслужавам.
Не се научиха, защото не могат да обичат някой който знае какво иска!
Не се научиха да ме обичат, да ме гледат в очите и да пазят моето голямо сърце.
Не се научиха да ме обичат, защото гледат красотата пред душата на един човек!

Не се научиха да ме обичат, защото не са свикнали да бъдат с истински мъж.
Не се научиха да ме обичат, поради причината, че се различавах от всеки друг!
Не се научиха да ме обичат, защото харесваха разни модели и не оценяваха човека.
Не се научиха да ме обичат и така и не разбраха, че красотата няма да остане вечна!

Не се научиха да ме обичат, защото бях различен и гледах от друг ъгъл на любовта.
Не се научиха да ме обичат, защото беше много трудно, а не бяха свикнали така!
Не се научиха да оценяват малките детайли, да ме гледат в очите и да не ме лъжат.
Не се научиха да ме обичат и се заклевам, че някоя от тях за това цял живот ще съжалява!

Не се научиха да ме обичат, жените които харесвах и които пленяваха моето сърце.
Не се научиха да ме обичат, а аз винаги мечтаех някоя от тях един ден да ме разбере....
Не се научиха да ме обичат, обръщаха ми гръб и с две думи казваха всичко много ясно.
Не разбрах как, но всяка от тях знаеше, че кафявите очи са най-слабото ми място....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Калоян, следя творбите ти и знам,
    че са продиктувани от твоето голямо и наранено сърце.
    Дано да достигнат до този за който са предназначени
    и с радост чакам момента, когато ще ни представиш някой влюбен и
    трепетен стих! Пожелавам ти го от сърце!
  • Естествено, че мога да го променя и мога да пиша и по друг начин. Всеки си има собствено мнение. Едни ще го харесат, други не. Георги, мога да бъда чут от много хора, но малко ще ме разберат. Уважавам твоето мнение и ще направя каквото мога по въпроса ...
  • Животът ме е научил, че човек получава това, което вярва, че заслужава.
  • Силно се съмнявам, че някой успява да дочете до край поне един от тези твои "стихове", напомнящи мрънкане на дете или нареждане на старица. На фона на тези скучновати каканижения най-безсмислено си остава повторението (самò по себе си достатъчно дразнещо и натрапено в 12 реда!), което убива и най-стоическия ентусиазъм да се вникне в идеята на автора. Убеден съм, Калояне, че си искрен и позитивен в желанието си да твориш. Факт е, обаче, че това е абсолютно най-неподходящият начин да бъдеш чут и разбран! Ако можеш промени начина на представяне на това послание!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...