Не се научиха да ме обичат и да ме ценят както мисля, че заслужавам.
Не се научиха, защото не могат да обичат някой който знае какво иска!
Не се научиха да ме обичат, да ме гледат в очите и да пазят моето голямо сърце.
Не се научиха да ме обичат, защото гледат красотата пред душата на един човек!
Не се научиха да ме обичат, защото не са свикнали да бъдат с истински мъж.
Не се научиха да ме обичат, поради причината, че се различавах от всеки друг!
Не се научиха да ме обичат, защото харесваха разни модели и не оценяваха човека.
Не се научиха да ме обичат и така и не разбраха, че красотата няма да остане вечна!
Не се научиха да ме обичат, защото бях различен и гледах от друг ъгъл на любовта.
Не се научиха да ме обичат, защото беше много трудно, а не бяха свикнали така!
Не се научиха да оценяват малките детайли, да ме гледат в очите и да не ме лъжат.
Не се научиха да ме обичат и се заклевам, че някоя от тях за това цял живот ще съжалява!
Не се научиха да ме обичат, жените които харесвах и които пленяваха моето сърце.
Не се научиха да ме обичат, а аз винаги мечтаех някоя от тях един ден да ме разбере....
Не се научиха да ме обичат, обръщаха ми гръб и с две думи казваха всичко много ясно.
Не разбрах как, но всяка от тях знаеше, че кафявите очи са най-слабото ми място....
© Калоян Калинов Всички права запазени
че са продиктувани от твоето голямо и наранено сърце.
Дано да достигнат до този за който са предназначени
и с радост чакам момента, когато ще ни представиш някой влюбен и
трепетен стих! Пожелавам ти го от сърце!