23.10.2017 г., 1:40

Не се предавам.../ Знак на сърцето...

809 1 4

 

Не се предавам...

/Знак на сърцето.../

 

Понякога от емоция замлъквам,

докато пея - и отново изкачвам се...

И усмихвам се, широко като дете...,

преливаща от всичките ви цветове...

 

Благодарна и изпълнена с обичта ви...

си спомням за онези мигове, когато...

събуждам се и заспивам с радиото си...,

и през нощта усещам дори всяко звучене...

 

И изведнъж, когато най - малко

съм го очаквала, и когато най - малко

сте го предполагали... - пред вас съм,

защото знаех, че някой ден ще съм...

и защото бях нетърпелива да ви зърна...

 

И ви го казвам направо, и вие на мен...

но някои се смеят..., а други ме мислят 

за луда и толкова дръзка, но те не знаят...

колко много за вас съм мечтала и мечтая...

 

И не знаят - какво чувствам към вас...,

и че всеки мой дъх е усмивката ви...

И ако това ме прави луда -  луда съм...,

защото никога, никога няма да се предам...

 

Искам и след края да живея в музиката ви...

мечтая заедно да създадем собствен свят...,

където усмивките и сълзите силно обичат се...

тъй искрено, защото знаем - че си струва...

 

Струва си, струва си, дори в сълзата...

да очакваме, да очакваме всяка усмивка...

всяко дихание, мечтание и съкровение,

всяко вдъхновение и всяко сбъдване...

 

Всеки един знак на съдбата и всеки избор...,

които ще ни заведат на едно и също място... -

да се срещнем, да се срещнем най - накрая...

всеки зов и удар на сърцето, така несломими...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Антония!
  • Когато изпиташ това чувство, значи си жив! Прекрасно произведение!
  • Благодаря ти от сърце - мила Биби! Приятелко, пожелавам ти много вдъхновение, щастие, обич и мечтания - защото душата ни само продължава - когато тялото ни се измори... Прегръщам те!
  • Пожелавам ти тези копнежи да не стихват и в реалноостта, Лили!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...