Понякога от емоция замлъквам,
докато пея - и отново изкачвам се...
И усмихвам се, широко като дете...,
преливаща от всичките ви цветове...
Благодарна и изпълнена с обичта ви...
си спомням за онези мигове, когато...
събуждам се и заспивам с радиото си...,
и през нощта усещам дори всяко звучене...
И изведнъж, когато най - малко
съм го очаквала, и когато най - малко
сте го предполагали... - пред вас съм,
защото знаех, че някой ден ще съм...
и защото бях нетърпелива да ви зърна...
И ви го казвам направо, и вие на мен...
но някои се смеят..., а други ме мислят
за луда и толкова дръзка, но те не знаят...
колко много за вас съм мечтала и мечтая...
И не знаят - какво чувствам към вас...,
и че всеки мой дъх е усмивката ви...
И ако това ме прави луда - луда съм...,
защото никога, никога няма да се предам...
Искам и след края да живея в музиката ви...
мечтая заедно да създадем собствен свят...,
където усмивките и сълзите силно обичат се...
тъй искрено, защото знаем - че си струва...
Струва си, струва си, дори в сълзата...
да очакваме, да очакваме всяка усмивка...
всяко дихание, мечтание и съкровение,
всяко вдъхновение и всяко сбъдване...
Всеки един знак на съдбата и всеки избор...,
които ще ни заведат на едно и също място... -
да се срещнем, да се срещнем най - накрая...
всеки зов и удар на сърцето, така несломими...
© Лили Вълчева Всички права запазени