Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
9.04.2011 г., 22:08 ч.

Не се преструвам 

  Поезия » Друга
713 0 8

Преструвах ли се, че не усещам колко болка

ми носеха надеждите ми боси, голи...

Наминал покрай мен за обич гладен вятър,

наситих колкото си можех с дащни длани.

Не сещах ли, че миг несподелен остана

в оазисния бряг сред дюните от песни.

С един разлистен свят душа пристана

на пролетните долетели птици.

Догонвах се с вълните, в мен разбити

на пяна морска сол в очи от спомени,

и тихичко след литналите гларуси

дописвах писъци, събрани в стихове.

Светът е тъй голям в една човешка същност,

и малък, ако някой ми залипсва... и тъгувам.

Подпряла длан на небесклон от звездност,

не се преструвам, просто си обичам.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е добре... Браво!
  • Обичай си...Джейни
    Светлолик и чудно красив е стихът ти!
    Усмихнат ден ти желая
  • обичай, любов и светлина за теб, мила Джейни...
    ти си прекрасна...сърдечно те, прегръщам.
  • Обичай, Джейни!
  • "Светът е тъй голям в една човешка същност,
    и малък, ако някой ми залипсва... и тъгувам."
    Поздравления за цялото стихо! Но това си ме зачопли... чак до края.
  • "Дописвах писъци..."
    Харесах. Много!
    Привет!
  • Хареса ми тази тази истинска обич, която не слага везни!
  • Какво по-хубаво от обичането, Джейни? Хубаво стихо
Предложения
: ??:??