Не се преструвам
Преструвах ли се, че не усещам колко болка
ми носеха надеждите ми боси, голи...
Наминал покрай мен за обич гладен вятър,
наситих колкото си можех с дащни длани.
Не сещах ли, че миг несподелен остана
в оазисния бряг сред дюните от песни.
С един разлистен свят душа пристана
на пролетните долетели птици.
Догонвах се с вълните, в мен разбити
на пяна морска сол в очи от спомени,
и тихичко след литналите гларуси
дописвах писъци, събрани в стихове.
Светът е тъй голям в една човешка същност,
и малък, ако някой ми залипсва... и тъгувам.
Подпряла длан на небесклон от звездност,
не се преструвам, просто си обичам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
