НЕ се променяй...
Не се променяй,
нека бъде твойта истина,
така те силно аз желаех...
така съм те обичала.
как аз плаках... за това.
Как срещах те с поредната жена,
и как със снимки бездушни заспивах сама.
нека бъде твойта истина,
така те силно аз желаех...
така съм те обичала.
Даже помня
как ме лъжеше безсрамно,как аз плаках... за това.
Как срещах те с поредната жена,
и как със снимки бездушни заспивах сама.
Аз такъв те познавах,
безмилостен... даже жесток.
Опитвах в други да те намеря,
но все ме срещаше погледа ти...
жесток...
Сама се погубвах,
но вярата ми силна ме крепеше.
Много грешки ти простих,
много рани от себе си изкорених.
Но такъв те аз обичах...
не съжалявам, че простих...
Молитви всяка нощ изричах,
но най-сетне те открих...
14.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
