patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
15 jun 2007, 11:35

НЕ се променяй...

  Poesía
961 0 6
Не се променяй,
нека бъде твойта истина,
така те силно аз желаех...
така съм те обичала.

 

Даже помня

как ме лъжеше безсрамно,
как аз плаках... за това.
Как срещах те с поредната жена,
и как със снимки бездушни заспивах сама.

 

Аз такъв те познавах,
безмилостен... даже жесток.
Опитвах в други да те намеря,
но все ме срещаше погледа ти...

жесток...

 

Сама се погубвах,
но вярата ми силна ме крепеше.
Много грешки ти простих,
много рани от себе си изкорених.

 

Но такъв те аз обичах...
не съжалявам, че простих...
Молитви всяка нощ изричах,
но най-сетне те открих...

 

14.06.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0