16.04.2008 г., 9:30 ч.

Не се сбогувам. Нямам пристан. 

  Поезия » Любовна
900 0 28

Не се сбогувам.

Нямам пристан.

Не съм от силните.

(Така и не разбра…)

 

Живях…

в кратък миг

от сбъднати неистини,

в шепите събирах любовта…

 

Порой от сълзи…

А под мен  изгаря пепелта…

Дори не станах спомен.

Преваля.

 

Не се сбогувам.

Аз чакам изгрева.

И сбъдването

на една мечта…

 

Безумна тишина

и пустош сред дъжда…

Протегнала ръце…

отново ще те чакам заранта…

 

Не се сбогувам.

Нямам пристан.

Не съм от силните.

(Така и не разбра…)

 

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??