Не се сбогувам. Нямам пристан.
Не се сбогувам.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
Живях…
в кратък миг
от сбъднати неистини,
в шепите събирах любовта…
Порой от сълзи…
А под мен изгаря пепелта…
Дори не станах спомен.
Преваля.
Не се сбогувам.
Аз чакам изгрева.
И сбъдването
на една мечта…
Безумна тишина
и пустош сред дъжда…
Протегнала ръце…
отново ще те чакам заранта…
Не се сбогувам.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
