Не се сбогувам.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
Живях…
в кратък миг
от сбъднати неистини,
в шепите събирах любовта…
Порой от сълзи…
А под мен изгаря пепелта…
Дори не станах спомен.
Преваля.
Не се сбогувам.
Аз чакам изгрева.
И сбъдването
на една мечта…
Безумна тишина
и пустош сред дъжда…
Протегнала ръце…
отново ще те чакам заранта…
Не се сбогувам.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
© Ем All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
