Не се страхувам
Не се страхувам!
Аз съм тук, дори зад пет врати
да съм заключена, душата ми лети
с криле от мисли избленувани.
Дори да е студено, мразовито...
и ледове да заледят пътеките,
щом искам ще стопя и снеговете
със топлината на мечтите.
С дъха си, летен бриз сред бурите,
ще галя твоите ръце премръзнали,
със устните си, от страст напукани,
по теб ще шепна нежни тайни.
Не се страхувам!
След зима иде бяла пролет,
А в нас отдавна е разцъфнала,
и все така лети във чуден полет,
мечта сред преспи път намерила!
Аз съм тук, дори зад пет врати
да съм заключена, душата ми лети
с криле от мисли избленувани.
Дори да е студено, мразовито...
и ледове да заледят пътеките,
щом искам ще стопя и снеговете
със топлината на мечтите.
С дъха си, летен бриз сред бурите,
ще галя твоите ръце премръзнали,
със устните си, от страст напукани,
по теб ще шепна нежни тайни.
Не се страхувам!
След зима иде бяла пролет,
А в нас отдавна е разцъфнала,
и все така лети във чуден полет,
мечта сред преспи път намерила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
