Не се събуждай
Не се събуждай
Когато те погледна, нещо в мен спира,
любов ли бе – в мене тя напира,
хиляди емоции – целуни ме и отново,
отведи ме в онзи тих приятен свят...
Това е всичко, което ми е нужно,
и съм богата – имам теб, любов...
Кажи ми пак, че ме обичаш
и целуни ме като за последно...
Всичко сиво, мрачно сякаш
с мен тъгува в този час,
прегръщат ме хиляди спомени,
виждам очите ти – усмихвам се,
разпознавам гласът ти, нежен допир..
Мисля си за теб, в съня ти как живея,
как те галя всяка нощ,
далеч съм аз, а винаги до теб,
целувам те тихо и си тръгвам,
очите ми тъжат и до прозореца застиват,
поемам дъх и тръгвам към дома,
с мисли пътя си скъсявам,
и преди да се събудиш,
без дори да ме усетиш,
аз пак ти погостувах и си тръгнах,
а ти не се събуждай,
очаквай ме в следващия твой сън,
очаквай целувката от любовта...
26.11.12 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
