Когато погледна нагоре, виждам лицето ти,
но всъщност това е небето.
Когато се разхождам, усещам допира ти,
но всъщност това е вятърът.
Ти си навсякъде около мен, но не и до мен.
Нека слънцето те топли вместо мен.
Нека вятърът те докосва вместо мен.
Нека птичките ти говорят вместо мен,
за да си мислиш всеки ден за мен.
Покорявам твойте мисли, а ти моите,
сънувах твойте устни как докосват моите.
Разтапяш сърцето ми като сладолед,
съжалявам, че не съм до теб.
Можеш ли да ме докоснеш в момента:
- не можеш и аз не мога.
Можеш ли да ме целунеш в момента:
- не можеш и аз не мога.
Можеш ли да ме обичаш в момента:
- можеш и аз мога.
© Благовест Даракчиев Всички права запазени