27.05.2009 г., 21:03 ч.

Не си, не съм... 

  Поезия » Любовна
457 0 1

Различен си. За мен си непознат

и пламъкът зелен не ме изгаря.

Това, което във очите ми трепти,

навярно е от твоята цигара...

 

Не ме разплакват тъжните ти думи,

говориш ми на непознат език

като сапунени мехури - фрази,

в небето ми не оцеляват и за миг.

 

Недей наднича в мене упорито,

кого ще търсиш в този храм?

Калинки от косите ми политат

и кацат по ръцете ти без свян.

 

Сънувам гълъб в пролетния мрак,

а той сребро ми вплита във косите,

шегуваш ли се... двадесет години!?

И ти не си момчето от мечтите…

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не си и... си. Е, вярно -
    малко по-различна.
    По-умна, по-голяма, може би.
    Ала всред сребърния блясък
    момчето среща същото момиче.

    !
Предложения
: ??:??