Не си, не съм...

27.05.2009 г., 21:03 ч.

Поезия » Любовна

471 0 1

Различен си. За мен си непознат

и пламъкът зелен не ме изгаря.

Това, което във очите ми трепти,

навярно е от твоята цигара...

Не ме разплакват тъжните ти думи,

говориш ми на непознат език

като сапунени мехури - фрази,

в небето ми не оцеляват и за миг.

Недей наднича в мене упорито,

кого ще търсиш в този храм?

Калинки от косите ми политат

и кацат по ръцете ти без свян.

Сънувам гълъб в пролетния мрак,

а той сребро ми вплита във косите,

шегуваш ли се... двадесет години!?

И ти не си момчето от мечтите…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.