Не си, не съм...
Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това, което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара...
Не ме разплакват тъжните ти думи,
говориш ми на непознат език
като сапунени мехури - фрази,
в небето ми не оцеляват и за миг.
Недей наднича в мене упорито,
кого ще търсиш в този храм?
Калинки от косите ми политат
и кацат по ръцете ти без свян.
Сънувам гълъб в пролетния мрак,
а той сребро ми вплита във косите,
шегуваш ли се... двадесет години!?
И ти не си момчето от мечтите…
© Джулиана Кашон All rights reserved.
