Не си отива лятото от мен...
Ако си тръгне лятото от мен
и спра да вярвам, че щурците
са шестото ми чувство.
Ако спре
по слънчевите рамена на дните
да ме разхожда утринният вятър,
докато мислите ми изтрезнеят
от непокорство и солена жажда,
ще ме обсеби хищното ни време
с подобия на чувства,
с безподобни,
безсъщностни представи за човечност
и аз ще съм сърничка с вперен поглед
в живот,
лишен от истинска надежда.
Сломява ли в щурците песента
сега безумието на косача!?
Предателство ли е, че есента
се люби лудо с циганското лято!?
В стремежа си
към безусловната любов,
на границата между световете,
поезията, като начин на живот,
душата ми избира, за да свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
